***
И всяка твоя болка преминава в мен.
И всяка твоя радост ме опива.
И изгревът на твоя слънчев ден
с изгрева на моя ден се слива.
О, преданост,
наречена любов...
Преплетени са корени и клони.
Ведно са събрани
и молба,
и зов,
и огнени,
и мрачни небосклони.
О, преданост,
наречена любов...
Безкрайна.
Без очаквана отплата.
Ако е нужно,
с тебе съм готов
да тръгна
и да прекося земята.
Ако е нужно, ще загивам с теб.
Ако потрябва - с теб ще се възраждам.
Ще бъда и невинност на дете.
И зрелост
с неутолима жажда.
И нека твоят път да е суров.
Пак всеки трепет ще отеква в мене.
Когато сме и живи.
И нетленни...
О, преданост, наречена любов.
© Кирил Иванов All rights reserved.
