27 февр. 2018 г., 20:58

...

638 0 0

Благослови ме, Господи,

в това, едничкото,

оттърся ли се пак от нищото

пулсът ми да бие до полуда,

напук на вятъра и всичките илюзии,

които ,знам,

ще щипят после мокрите ми бузи.

Благослови ме

от чувство

пак да се разпадна,

ако ще на хиляди парчета

и забравила и теб и мен,

дори и сричките,

се закърпя после както падне.

Благослови ме,

а прахта започне ли да трупа

най-успешната ми връзка - с вечното

не бързай да ме зануляваш!

Колко му е...

без да искаш

объркай се...,

пръсни ме сред безкрая,

за да покълна пак от нищото

и през сълзите на двегодишното

първите миражи да позная.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ира Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...