27.02.2018 г., 20:58

...

632 0 0

Благослови ме, Господи,

в това, едничкото,

оттърся ли се пак от нищото

пулсът ми да бие до полуда,

напук на вятъра и всичките илюзии,

които ,знам,

ще щипят после мокрите ми бузи.

Благослови ме

от чувство

пак да се разпадна,

ако ще на хиляди парчета

и забравила и теб и мен,

дори и сричките,

се закърпя после както падне.

Благослови ме,

а прахта започне ли да трупа

най-успешната ми връзка - с вечното

не бързай да ме зануляваш!

Колко му е...

без да искаш

объркай се...,

пръсни ме сред безкрая,

за да покълна пак от нищото

и през сълзите на двегодишното

първите миражи да позная.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ира Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...