***
От щастието никак не боли.
Какво е всъщност? Здраве, шепа хора,
усмивки и тревога... И умора,
когато залезът във мен звъни.
... Когато птиците летят в кръвта ми,
подплашени от твоята ръка.
Излишна е до крайност мисълта...
Във чувството е сякаш участта ни.
През нас минават майски ветрове
и дъжд на едри капки ни целува.
Повярвай! Всеки дъх до смърт си струва,
щом се докосват нашите ръце!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ева Корназова Все права защищены
