***
От щастието никак не боли.
Какво е всъщност? Здраве, шепа хора,
усмивки и тревога... И умора,
когато залезът във мен звъни.
... Когато птиците летят в кръвта ми,
подплашени от твоята ръка.
Излишна е до крайност мисълта...
Във чувството е сякаш участта ни.
През нас минават майски ветрове
и дъжд на едри капки ни целува.
Повярвай! Всеки дъх до смърт си струва,
щом се докосват нашите ръце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ева Корназова Всички права запазени
