May 28, 2017, 11:44 PM

***

  Poetry » Other
785 1 8

От щастието никак не боли. 
Какво е всъщност? Здраве, шепа хора,
 усмивки и тревога... И умора, 
когато залезът във мен звъни.  

 

... Когато птиците летят в кръвта ми,

подплашени от твоята ръка. 
Излишна е до крайност мисълта... 
Във чувството е сякаш участта ни. 

 

През нас минават майски ветрове

и дъжд на едри капки ни целува.

Повярвай! Всеки дъх до смърт си струва,

щом се докосват нашите ръце!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ева Корназова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....