19 нояб. 2008 г., 12:56

* * *

801 0 1
Защо сърцето бие ми тревожно?
Усещам, че те губя - нима е възможно?
Почувствам ли се зле,
слушам не моето, а твоето сърце!
Пропадах във бездна, но ти ме спаси!
Спечели ме до гроб, приятелко, помни -
и да минат 100 години,
любовта ни ще живее в рими!
Само и единствено за теб, адът ще скова във лед!
Моретата ще пресуша
и знам, че няма да сгреша!
Ако изчезна някой ден,
чети това и спомняй си за мен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© В.К. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...