19.11.2008 г., 12:56 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
629 0 1
Защо сърцето бие ми тревожно?
Усещам, че те губя - нима е възможно?
Почувствам ли се зле,
слушам не моето, а твоето сърце!
Пропадах във бездна, но ти ме спаси!
Спечели ме до гроб, приятелко, помни -
и да минат 100 години,
любовта ни ще живее в рими!
Само и единствено за теб, адът ще скова във лед!
Моретата ще пресуша
и знам, че няма да сгреша!
Ако изчезна някой ден,
чети това и спомняй си за мен...

© Венцислава Кенарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??