Nov 19, 2008, 12:56 PM

* * *

  Poetry » Love
797 0 1
Защо сърцето бие ми тревожно?
Усещам, че те губя - нима е възможно?
Почувствам ли се зле,
слушам не моето, а твоето сърце!
Пропадах във бездна, но ти ме спаси!
Спечели ме до гроб, приятелко, помни -
и да минат 100 години,
любовта ни ще живее в рими!
Само и единствено за теб, адът ще скова във лед!
Моретата ще пресуша
и знам, че няма да сгреша!
Ако изчезна някой ден,
чети това и спомняй си за мен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© В.К. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...