19 авг. 2018 г., 22:30

*** 

  Поэзия
283 2 4

Поне не бяха пуснали 
крилете ми
в небето корени... 
Не беше толкова 
високо полетът, 
че да се сгромоля
със земетръс
на пода. 
Но бе достатъчна 
към теб височината ми
да видя литналите 
самолети 
и вярната им, права
траектория... 
следите им, 
като от остри ножици, 
прорязали лицето 
на небето 
и шурналата кръв 
на залеза
от допира ти
до сърцето ми...

© Миглена Цветкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??