***
Поне не бяха пуснали
крилете ми
в небето корени...
Не беше толкова
високо полетът,
че да се сгромоля
със земетръс
на пода.
Но бе достатъчна
към теб височината ми
да видя литналите
самолети
и вярната им, права
траектория...
следите им,
като от остри ножици,
прорязали лицето
на небето
и шурналата кръв
на залеза
от допира ти
до сърцето ми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
