19.08.2018 г., 22:30 ч.

*** 

  Поезия
282 2 4

Поне не бяха пуснали 
крилете ми
в небето корени... 
Не беше толкова 
високо полетът, 
че да се сгромоля
със земетръс
на пода. 
Но бе достатъчна 
към теб височината ми
да видя литналите 
самолети 
и вярната им, права
траектория... 
следите им, 
като от остри ножици, 
прорязали лицето 
на небето 
и шурналата кръв 
на залеза
от допира ти
до сърцето ми...

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??