Поне не бяха пуснали
крилете ми
в небето корени...
Не беше толкова
високо полетът,
че да се сгромоля
със земетръс
на пода.
Но бе достатъчна
към теб височината ми
да видя литналите
самолети
и вярната им, права
траектория...
следите им,
като от остри ножици,
прорязали лицето
на небето
и шурналата кръв
на залеза
от допира ти
до сърцето ми...
© Миглена Цветкова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
