Поне не бяха пуснали
крилете ми
в небето корени...
Не беше толкова
високо полетът,
че да се сгромоля
със земетръс
на пода.
Но бе достатъчна
към теб височината ми
да видя литналите
самолети
и вярната им, права
траектория...
следите им,
като от остри ножици,
прорязали лицето
на небето
и шурналата кръв
на залеза
от допира ти
до сърцето ми...
© Миглена Цветкова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
