Внезапно
времето е спряло
сред руините.
Не бърза вече
никой
и за никъде не бърза,
и погребално бавно
изтича остатъкът
от времето.
Единствено от тишината
в душите ни зависи
спасителният вик на живите.
Плачът им
се прелива в плач
на търсещите
и никой днес не е свободен
от съвестта си,
взрян в отломките
на нашето крушение.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Boyana Все права защищены
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
