Внезапно
времето е спряло
сред руините.
Не бърза вече
никой
и за никъде не бърза,
и погребално бавно
изтича остатъкът
от времето.
Единствено от тишината
в душите ни зависи
спасителният вик на живите.
Плачът им
се прелива в плач
на търсещите
и никой днес не е свободен
от съвестта си,
взрян в отломките
на нашето крушение.
© Boyana All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
