9.02.2023 г., 19:41 ч.

* * * 

  Поезия » Свободен стих
216 1 2

 

 

Внезапно

времето е спряло

сред руините.

Не бърза вече

никой

и за никъде не бърза,

и погребално бавно

изтича остатъкът

от времето.

Единствено от тишината

в душите ни зависи

спасителният вик на живите.

Плачът им

се прелива в плач

на търсещите

и никой днес не е свободен

от съвестта си,

взрян в отломките

на нашето крушение.

© Boyana Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря сърдечно, Младене!
  • "Единствено от тишината
    в душите ни зависи
    спасителният вик на живите.
    ...
    и никой днес не е свободен
    от съвестта си,
    взрян в отломките
    на нашето крушение."

    Великолепна поезия. Липсваше Бояна!

    П.П. Благодаря ти за подкрепата на скромните ми текстове!
Предложения
: ??:??