* * *

6 сент. 2013 г., 12:51

Поэзия

511 0 2

Обичайното

Зная, че съм сама...
Вървя, а дори и не намирам пътя.
Зная, че съм сама.
Зная добре това!
Но чувам стъпки зад мен.
Кой е? Какво искаш?
И ти с мен малко да повървиш,
а после пътя си да намериш
и без мен да продължиш?

Върви си, пътнико!
Махам ти с ръка.
Заминавай щом си знаеш пътя.
Зная, че съм сама.

Така боля, че свикнах.
Към самотата привикнах.
Вярата погребах
заедно с любовта.

Не знам какво вярата ми ще спаси,
но няма да си ти, пътнико.
Заключвам вратта зад мен.
Ако си ти, отпред иди.
Чакай ме на пътя.

И тогава заедно да вървим...

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения