* * *
Обичайното
Зная, че съм сама...
Вървя, а дори и не намирам пътя.
Зная, че съм сама.
Зная добре това!
Но чувам стъпки зад мен.
Кой е? Какво искаш?
И ти с мен малко да повървиш,
а после пътя си да намериш
и без мен да продължиш?
Върви си, пътнико!
Махам ти с ръка.
Заминавай щом си знаеш пътя.
Зная, че съм сама.
Така боля, че свикнах.
Към самотата привикнах.
Вярата погребах
заедно с любовта.
Не знам какво вярата ми ще спаси,
но няма да си ти, пътнико.
Заключвам вратта зад мен.
Ако си ти, отпред иди.
Чакай ме на пътя.
И тогава заедно да вървим...
© Дениз All rights reserved.
