denizera (Дениз)
17 10
6.09.2013 г., 12:51 ч.

* * * 

  Поезия
593 0 2

Обичайното

 

 

Зная, че съм сама...
Вървя, а дори и не намирам пътя.
Зная, че съм сама.
Зная добре това!
Но чувам стъпки зад мен.
Кой е? Какво искаш?
И ти с мен малко да повървиш,
а после пътя си да намериш
и без мен да продължиш?

Върви си, пътнико!
Махам ти с ръка.
Заминавай щом си знаеш пътя.
Зная, че съм сама.

Така боля, че свикнах.
Към самотата привикнах.
Вярата погребах
заедно с любовта.

Не знам какво вярата ми ще  спаси, 
но няма да си ти, пътнико.
Заключвам вратта зад мен.
Ако си ти, отпред иди.
Чакай ме на пътя.

И тогава заедно да вървим...

© Дениз Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??