22 мар. 2013 г., 23:08

* * *

802 0 0

Обичам да бъда онази,
която събужда деня,
и в себе си спомена пази,
последения - за любовта.

Но ти не обичаш да бъдеш 

за мене целувка в нощта,
не, ти искаш всичко да вземеш,
до последния пламък, искра.

А аз ще си тръгна накрая 
по пясъка с мокри следи 
и свой път напред ще чертая,
за мене и мойте мечти.

Аз дадох ти всичко до края,
но ти и това не прие,
на тебе сега ти оставям 

единствено наш'то небе.

Онова небе, там, под звездите,
което събужда света 
и спомена празен за дните,
в който ми взе любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...