22 mar 2013, 23:08

* * *

  Poesía
800 0 0

Обичам да бъда онази,
която събужда деня,
и в себе си спомена пази,
последения - за любовта.

Но ти не обичаш да бъдеш 

за мене целувка в нощта,
не, ти искаш всичко да вземеш,
до последния пламък, искра.

А аз ще си тръгна накрая 
по пясъка с мокри следи 
и свой път напред ще чертая,
за мене и мойте мечти.

Аз дадох ти всичко до края,
но ти и това не прие,
на тебе сега ти оставям 

единствено наш'то небе.

Онова небе, там, под звездите,
което събужда света 
и спомена празен за дните,
в който ми взе любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...