21 июл. 2009 г., 21:12

* * * 

  Поэзия
641 0 2

Струни са моите вени,

ала погрешно настроени.

Звуците изкривени

са само израз на стона ми.

А корпусът гние

от многото сълзи

и себе си крия

зад изрази дълги.

Не стигат акордите

 за моята песен.

Малко са нотите.

Грифът e тесен...

 

А сърцето ми като през усилвател крещи,

че музика за мене никой не съчини...

© Надежда Маркова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??