Струни са моите вени,
ала погрешно настроени.
Звуците изкривени
са само израз на стона ми.
А корпусът гние
от многото сълзи
и себе си крия
зад изрази дълги.
Не стигат акордите
за моята песен.
Малко са нотите.
Грифът e тесен...
А сърцето ми като през усилвател крещи,
че музика за мене никой не съчини...
© Надежда Маркова Все права защищены