Anpetu-vi (Надежда Маркова) Anpetu-vi (Надежда Маркова)
6
Jul 21, 2009, 9:12 PM

* * *

  Poetry
970 0 2

Струни са моите вени,

ала погрешно настроени.

Звуците изкривени

са само израз на стона ми.

А корпусът гние

от многото сълзи

и себе си крия

зад изрази дълги.

Не стигат акордите

 за моята песен.

Малко са нотите.

Грифът e тесен...

 

А сърцето ми като през усилвател крещи,

че музика за мене никой не съчини...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Маркова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0