24 сент. 2007 г., 21:09

******

928 0 0

Не ме вини, че тук съм аз сега,
за тебе, мили, съм дошла!
Знам, че ти си моята съдба.
И ако, мили, вярно е това,
че вечна обич няма,
то нека с теб да бъдем двама
без фалш, без измама...
А може би страхливо, нежно, с мили слова
ще кажеш: "Сигурна ли си, че искаш това"?
Да, за теб на всичко съм готова, тихо ще изрека.
В теб откривам онова, което всеки търси - нежността,
верността и искреността - сигурността и любовта.
Мога ли да искам друго сега?
Обичаш ме и ти, знам това,
очите разкриват го чрез нежността,
защо изпитваш страх от близостта?
А може би лъган си ти, знам, мили, от любов боли.
Но спри, с измама вече никоя не ще те нарани.
Ела, последвай мойте дири, ще откриеш луда обич,
нежност като полъх на пролетни цветя,
да, аз мога да ти дам това.
Наречи ме, мили, с името на любовта.
Пожелай и знай - мен ще имаш в любовен рай.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Митева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...