Sep 24, 2007, 9:09 PM

******

  Poetry
925 0 0

Не ме вини, че тук съм аз сега,
за тебе, мили, съм дошла!
Знам, че ти си моята съдба.
И ако, мили, вярно е това,
че вечна обич няма,
то нека с теб да бъдем двама
без фалш, без измама...
А може би страхливо, нежно, с мили слова
ще кажеш: "Сигурна ли си, че искаш това"?
Да, за теб на всичко съм готова, тихо ще изрека.
В теб откривам онова, което всеки търси - нежността,
верността и искреността - сигурността и любовта.
Мога ли да искам друго сега?
Обичаш ме и ти, знам това,
очите разкриват го чрез нежността,
защо изпитваш страх от близостта?
А може би лъган си ти, знам, мили, от любов боли.
Но спри, с измама вече никоя не ще те нарани.
Ела, последвай мойте дири, ще откриеш луда обич,
нежност като полъх на пролетни цветя,
да, аз мога да ти дам това.
Наречи ме, мили, с името на любовта.
Пожелай и знай - мен ще имаш в любовен рай.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...