11 янв. 2008 г., 23:52

* * *

947 0 7
 

Дали отново ще летя

с криле, от обич възродени?!

Ще мога ли ръцете да разтворя

за най-желаната прегръдка?!

 

Дали когато утрото нощта изпраща,

ще ме погалиш със очите си?!

Ще може ли да ме намериш,

когато любовта ми в огън се превръща?!

 

Навярно някой ден -

ще бъдат неугасналите ми копнежи

само минало...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолет Гаджева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Копнежите наистина не угасват, Виолет! Откровен стих!
  • Ще летиш-неизбежно е. Ти вече го правиш..Защото един поет лети независимо дали е влюбен в някого, в поезията или в живота..
  • Да бъде!Прекрасен стих!
  • ще можеш...ще летиш...
    стига да обичаш...стига да поискаш.
    прекрасен стих! с обич, Виолет.
  • отново ще летиш...с крилете на Любовта...
    те просто сега почиват малко...
    да съберат сили за нов полет!!!
    поздравявам те от сърце!!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...