21 сент. 2010 г., 22:39

4 есенни тристишия

750 0 1

4 есенни тристишия

 

*  *  *

Приведено дърво, без листи

и с две гнезда на птички отлетели...

Май автопортрета си рисувам.

 

*  *  *

Една изглежда есента в септември,

а друга, щом пред прага е на зимата.

Не се и чудя – имам огледало.

 

*  *  *

„Дъждовни”, „мъгливи”, „студени” –

прилагателни към дните есенни.

А сред тях намигва циганското лято...

 

*  *  *

Своите листи кленът разсипва –

сякаш жарава разпалена.

Стъпвам по нея без дух нестинарски.

 

Живодар ДУШКОВ

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живодар Душков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...