Sep 21, 2010, 10:39 PM

4 есенни тристишия

  Poetry
748 0 1

4 есенни тристишия

 

*  *  *

Приведено дърво, без листи

и с две гнезда на птички отлетели...

Май автопортрета си рисувам.

 

*  *  *

Една изглежда есента в септември,

а друга, щом пред прага е на зимата.

Не се и чудя – имам огледало.

 

*  *  *

„Дъждовни”, „мъгливи”, „студени” –

прилагателни към дните есенни.

А сред тях намигва циганското лято...

 

*  *  *

Своите листи кленът разсипва –

сякаш жарава разпалена.

Стъпвам по нея без дух нестинарски.

 

Живодар ДУШКОВ

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живодар Душков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...