Sep 21, 2010, 10:39 PM

4 есенни тристишия

  Poetry
746 0 1

4 есенни тристишия

 

*  *  *

Приведено дърво, без листи

и с две гнезда на птички отлетели...

Май автопортрета си рисувам.

 

*  *  *

Една изглежда есента в септември,

а друга, щом пред прага е на зимата.

Не се и чудя – имам огледало.

 

*  *  *

„Дъждовни”, „мъгливи”, „студени” –

прилагателни към дните есенни.

А сред тях намигва циганското лято...

 

*  *  *

Своите листи кленът разсипва –

сякаш жарава разпалена.

Стъпвам по нея без дух нестинарски.

 

Живодар ДУШКОВ

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живодар Душков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...