Sep 21, 2010, 10:39 PM

4 есенни тристишия

  Poetry
745 0 1

4 есенни тристишия

 

*  *  *

Приведено дърво, без листи

и с две гнезда на птички отлетели...

Май автопортрета си рисувам.

 

*  *  *

Една изглежда есента в септември,

а друга, щом пред прага е на зимата.

Не се и чудя – имам огледало.

 

*  *  *

„Дъждовни”, „мъгливи”, „студени” –

прилагателни към дните есенни.

А сред тях намигва циганското лято...

 

*  *  *

Своите листи кленът разсипва –

сякаш жарава разпалена.

Стъпвам по нея без дух нестинарски.

 

Живодар ДУШКОВ

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живодар Душков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...