5 июн. 2016 г., 00:16

***

801 0 6

Поеми трагични написах,
без цензура или мъничко страх,
мечтите си тъжни орисах,
посипах ги със звездния прах.

 

 

Поеми сълзливи създадох,
рисувах света със любов,
обичта си за малко продадох,
илюзии повиках със зов!

 

 

И музика ефирна се лее,
от извори, дълбоки морета,
душата ми гръмко се смее,
гнус ме от тази несрета!

 

 

Планини покорявах с години,
измачках стотици сърца,
посях си цветята в градини,
посях ги, а в тях езерца...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любослава Пиринкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...