***
Поеми трагични написах,
без цензура или мъничко страх,
мечтите си тъжни орисах,
посипах ги със звездния прах.
Поеми сълзливи създадох,
рисувах света със любов,
обичта си за малко продадох,
илюзии повиках със зов!
И музика ефирна се лее,
от извори, дълбоки морета,
душата ми гръмко се смее,
гнус ме от тази несрета!
Планини покорявах с години,
измачках стотици сърца,
посях си цветята в градини,
посях ги, а в тях езерца...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любослава Пиринкова Всички права запазени
и поздрави! 
