Поеми трагични написах,
без цензура или мъничко страх,
мечтите си тъжни орисах,
посипах ги със звездния прах.
Поеми сълзливи създадох,
рисувах света със любов,
обичта си за малко продадох,
илюзии повиках със зов!
И музика ефирна се лее,
от извори, дълбоки морета,
душата ми гръмко се смее,
гнус ме от тази несрета!
Планини покорявах с години,
измачках стотици сърца,
посях си цветята в градини,
посях ги, а в тях езерца...
© Любослава Пиринкова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
и поздрави! 