Поеми трагични написах,
без цензура или мъничко страх,
мечтите си тъжни орисах,
посипах ги със звездния прах.
Поеми сълзливи създадох,
рисувах света със любов,
обичта си за малко продадох,
илюзии повиках със зов!
И музика ефирна се лее,
от извори, дълбоки морета,
душата ми гръмко се смее,
гнус ме от тази несрета!
Планини покорявах с години,
измачках стотици сърца,
посях си цветята в градини,
посях ги, а в тях езерца...
© Любослава Пиринкова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
и поздрави! 