16 янв. 2024 г., 16:19

* * *

1.1K 3 5

 

(Онази тъмна дума, която не мога да изрека на глас)

 

* * * 

 

Докато някъде тук 

някой 

преяжда с егоизъм,

неистини,  

виртуални чувства

и въглехидрати...

някъде там,

някой

оставя призрачни стъпки

сред отломките 

на своя живот.

 

Някъде там

майка

строи дом 

за децата си

от своята прегръдка.

 

Hякъде там 

някой друг

натиска спусъка

на своите убеждения.

 

Някъде там 

някой

върви, диша и вярва,

че в онази тъмна дума,

която не мога

да изрека на глас,

има победители...

 

Земята трепери 

под краката ни!

 

А някъде тук

някой

поръчва 

своя следващ десерт,

сиропиран с безразличие...

 

 

Павлина Соколова 

'2023 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Соколова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...