16 янв. 2024 г., 16:19

* * *

1.1K 3 5

 

(Онази тъмна дума, която не мога да изрека на глас)

 

* * * 

 

Докато някъде тук 

някой 

преяжда с егоизъм,

неистини,  

виртуални чувства

и въглехидрати...

някъде там,

някой

оставя призрачни стъпки

сред отломките 

на своя живот.

 

Някъде там

майка

строи дом 

за децата си

от своята прегръдка.

 

Hякъде там 

някой друг

натиска спусъка

на своите убеждения.

 

Някъде там 

някой

върви, диша и вярва,

че в онази тъмна дума,

която не мога

да изрека на глас,

има победители...

 

Земята трепери 

под краката ни!

 

А някъде тук

някой

поръчва 

своя следващ десерт,

сиропиран с безразличие...

 

 

Павлина Соколова 

'2023 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Соколова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...