* * *

16 янв. 2024 г., 16:19

Поэзия » Свободный стих

587 3 3

(Онази тъмна дума, която не мога да изрека на глас)

* * *

Докато някъде тук

някой

преяжда с егоизъм,

неистини,

виртуални чувства

и въглехидрати...

някъде там,

някой

оставя призрачни стъпки

сред отломките

на своя живот.

Някъде там

майка

строи дом

за децата си

от своята прегръдка.

Hякъде там

някой друг

натиска спусъка

на своите убеждения.

Някъде там

някой

върви, диша и вярва,

че в онази тъмна дума,

която не мога

да изрека на глас,

има победители...

Земята трепери

под краката ни!

А някъде тук

някой

поръчва

своя следващ десерт,

сиропиран с безразличие...

Павлина Соколова

'2023 г.

Ivita_Mirianova (Ивита)

2024-01-31T17:22:53+02:00

Много силно! Поздравявам те, птичке!
ЛЕЦ (Лъчезар Цонев)

2024-01-31T17:20:08+02:00

Силни антивоенни стихове! Много въздействаща е картината с майката. Поздрав!
Plevel (Силвия Илиева)

2024-01-21T22:09:47+02:00

"Земята трепери

под краката ни!

А някъде тук

някой

поръчва

своя следващ десерт,

сиропиран с безразличие..."

Силно! Адмирации!