16 янв. 2024 г., 16:19

* * *

1.1K 3 5

 

(Онази тъмна дума, която не мога да изрека на глас)

 

* * * 

 

Докато някъде тук 

някой 

преяжда с егоизъм,

неистини,  

виртуални чувства

и въглехидрати...

някъде там,

някой

оставя призрачни стъпки

сред отломките 

на своя живот.

 

Някъде там

майка

строи дом 

за децата си

от своята прегръдка.

 

Hякъде там 

някой друг

натиска спусъка

на своите убеждения.

 

Някъде там 

някой

върви, диша и вярва,

че в онази тъмна дума,

която не мога

да изрека на глас,

има победители...

 

Земята трепери 

под краката ни!

 

А някъде тук

някой

поръчва 

своя следващ десерт,

сиропиран с безразличие...

 

 

Павлина Соколова 

'2023 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Соколова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...