16.01.2024 г., 16:19 ч.

* * * 

  Поезия » Свободен стих
238 3 3

 

(Онази тъмна дума, която не мога да изрека на глас)

 

* * * 

 

Докато някъде тук 

някой 

преяжда с егоизъм,

неистини,  

виртуални чувства

и въглехидрати...

някъде там,

някой

оставя призрачни стъпки

сред отломките 

на своя живот.

 

Някъде там

майка

строи дом 

за децата си

от своята прегръдка.

 

Hякъде там 

някой друг

натиска спусъка

на своите убеждения.

 

Някъде там 

някой

върви, диша и вярва,

че в онази тъмна дума,

която не мога

да изрека на глас,

има победители...

 

Земята трепери 

под краката ни!

 

А някъде тук

някой

поръчва 

своя следващ десерт,

сиропиран с безразличие...

 

 

Павлина Соколова 

'2023 г.

© Павлина Соколова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много силно! Поздравявам те, птичке!
  • Силни антивоенни стихове! Много въздействаща е картината с майката. Поздрав!
  • "Земята трепери

    под краката ни!



    А някъде тук

    някой

    поръчва

    своя следващ десерт,

    сиропиран с безразличие..."

    Силно! Адмирации!
Предложения
: ??:??