16.01.2024 г., 16:19

* * *

1.1K 3 5

 

(Онази тъмна дума, която не мога да изрека на глас)

 

* * * 

 

Докато някъде тук 

някой 

преяжда с егоизъм,

неистини,  

виртуални чувства

и въглехидрати...

някъде там,

някой

оставя призрачни стъпки

сред отломките 

на своя живот.

 

Някъде там

майка

строи дом 

за децата си

от своята прегръдка.

 

Hякъде там 

някой друг

натиска спусъка

на своите убеждения.

 

Някъде там 

някой

върви, диша и вярва,

че в онази тъмна дума,

която не мога

да изрека на глас,

има победители...

 

Земята трепери 

под краката ни!

 

А някъде тук

някой

поръчва 

своя следващ десерт,

сиропиран с безразличие...

 

 

Павлина Соколова 

'2023 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Соколова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...