И твоите мисли мъченици
немислимо ще горят…
нощем тихичко
искрите ще жужат,
а ти, потеглил
на път дълъг
любов да дириш.
То няма име и плът,
дихание едно е само
на пролетен дъжд
и във съня ти
тайно се промъква…
и твоите мисли мъченици
немислимо горят,
задето то няма
име и плът!
© Петър Петров Все права защищены