10 мая 2013 г., 11:17

* * *

1.2K 0 2

И твоите мисли мъченици

немислимо ще горят…

нощем тихичко

искрите ще жужат,

а ти, потеглил

на път дълъг

любов да дириш.

То няма име и плът,

дихание едно е само

на пролетен дъжд

и във съня ти

тайно се промъква…

и твоите мисли мъченици

немислимо горят,

задето то няма

име и плът!  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дани бе... как успя и тука, да ме издириш :D
  • Ей, шматко що не ми каза, че пишеш и тука :D Да знаеш, че и във стиховете ти има много неразбрана страст.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...