10 мая 2013 г., 11:17

* * *

1.2K 0 2

И твоите мисли мъченици

немислимо ще горят…

нощем тихичко

искрите ще жужат,

а ти, потеглил

на път дълъг

любов да дириш.

То няма име и плът,

дихание едно е само

на пролетен дъжд

и във съня ти

тайно се промъква…

и твоите мисли мъченици

немислимо горят,

задето то няма

име и плът!  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дани бе... как успя и тука, да ме издириш :D
  • Ей, шматко що не ми каза, че пишеш и тука :D Да знаеш, че и във стиховете ти има много неразбрана страст.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...