Dendu89 (Деница Гарелова)
695 9638
5 окт. 2021 г., 22:03  

Урок 

  Поэзия
541 7 12

Хайде, давай стъпчи гордостта ми в основи

и разхвърляй сърцето ми, сякаш е нищо

и не те е обичало искрено… много,

и за теб сякаш аз не живея и дишам.

И съм някоя чужда, глупачка, наивница

дето нищо за тебе преди не е значела,

хайде давай, преди да си станем противници

и преди да се впуснем във спор за началото– 

да извадим забравени, мръсните ризи

и разбием на малки стъкла, тишините

и се впият до болка, която пронизва

и се впият дълбоко и вечно в гърдите ни.

Хайде давай, преди да заплача трепереща

и преди да си счупил поредната чаша

във прозореца, в пода, в тавана, в надеждата,

че за многото обич не трябва да плащам.

И преди да се срути светът от високо,

ще успея в пореден урок да се впиша-

да обичаш е връх на човешката болка,

от момента, след който без обич си нищо.

 

 

© Деница Гарелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ейй, благодаря ви!
  • Хареса ми, Дени. И малко се замислих - струва ли си, понякога!?
  • Хареса ми, Дени! Понякога е нужна малко ярост, или огън, както казва Ирка. 😊
  • Стана ми интересно как биха изглеждали като противници. Иначе, познато състояние, но...минава.
    Има огън тук. Слабост ми е.
  • да обичаш е връх на човешката болка,
    от момента, след който без обич си нищо.
    Силно и искрено, Дени!
  • Хареса ми.
  • Искрено и хубаво, Дени!
  • "във прозореца, в пода, в тавана, в надеждата,
    че за многото обич не трябва да плащам."
    останаха ли сервизи, Дени .. най-хубавото е, че няма да плащаш
  • Много мило, Миг 31!
  • Когато Любовта е твоя орис
    и от радост, болка ваеш стих,
    читателя забравя що е корист,
    и бурята замира във вятър тих!
    Винаги е удоволствие да чета твоя творба! Моите почитания!
  • Благодаря, Танче ❤️
  • Дени, много искрена и силна творба!
Предложения
: ??:??