Урок
Хайде, давай стъпчи гордостта ми в основи
и разхвърляй сърцето ми, сякаш е нищо
и не те е обичало искрено… много,
и за теб сякаш аз не живея и дишам.
И съм някоя чужда, глупачка, наивница
дето нищо за тебе преди не е значела,
хайде давай, преди да си станем противници
и преди да се впуснем във спор за началото–
да извадим забравени, мръсните ризи
и разбием на малки стъкла, тишините
и се впият до болка, която пронизва
и се впият дълбоко и вечно в гърдите ни.
Хайде давай, преди да заплача трепереща
и преди да си счупил поредната чаша
във прозореца, в пода, в тавана, в надеждата,
че за многото обич не трябва да плащам.
И преди да се срути светът от високо,
ще успея в пореден урок да се впиша-
да обичаш е връх на човешката болка,
от момента, след който без обич си нищо.
© Деница Гарелова All rights reserved.
