Душата ми е обляна в мъка...
потънала в мрак, скована...
красота и утеха намира единствено в мрака...
светът ми тъне в нощ без звезди,
без луна на небето...
само сълзи по лицето...
гвоздей на болка забит в сърцето...
студена сега, душата ми стене... боли я...
но аз не искам любов да усещам...
по-лоша дори от смъртта е...
безчувствена бих искала аз да бъда...
дори и това да е пълна заблуда... ...