27 окт. 2009 г., 22:54

* * *

713 0 1

 

 

 

 

                                                                Невидими страсти,

                                                                изгризана нежност,

                                                                превърнали се в

                                                                бели стихове,

                                                                роят смразяващи

                                                                признания, неистини.

                                                                Никой не посмя,

                                                                не извика,

                                                                Бертолучи - не ме кани

                                                                на кастинг, не съм

                                                                твоят "Конформист".

                                                                Ухааа, а после,

                                                                изстинала съвест,

                                                                самотна тайна, нагон... 

                                                                И малко надежда.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Ганев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...