27.10.2009 г., 22:54

* * *

712 0 1

 

 

 

 

                                                                Невидими страсти,

                                                                изгризана нежност,

                                                                превърнали се в

                                                                бели стихове,

                                                                роят смразяващи

                                                                признания, неистини.

                                                                Никой не посмя,

                                                                не извика,

                                                                Бертолучи - не ме кани

                                                                на кастинг, не съм

                                                                твоят "Конформист".

                                                                Ухааа, а после,

                                                                изстинала съвест,

                                                                самотна тайна, нагон... 

                                                                И малко надежда.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Ганев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...