( . )
Нервираш ме до крайност
и ме разболяваш,
бездиханна съм
от твоите съмнения.
Във думите ми не,
в очите ми не вярваш,
а те не лъжат.
Не, не прося извинение!
Топя се като восък
от допира до смуглата ти кожа...
Влудяваш ме
и безгранично съм ти бясна,
защото ти си бряг -
мъглив, далечен, невъзможен,
а картата към теб
е стара
и съвсем неясна.
Завиждам ти!
Дори и себе си умело лъжеш,
че аз съм просто грешка,
пунктуална.
Прощавай!
Пропуснах точката да сложа...
Оставам длъжна,
че логиката ти обърках,
някак...
ирационално.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Все права защищены
