1 мая 2008 г., 06:49

451 градуса...

1.2K 0 28
 

                      Повлияно от филма "451 градуса по Фаренхайт"

                      и в чест на деня на книгата -  23-ти април.

 

 

В живота ми онази важна част,

която под обвивката е скрита

и над която никой няма власт,

дължа в голяма част на книгите...

 

Забравени по ъглите като понятия,

останали от мъртвите езици. 

И няма нужда с помощта на пламъци

да се изтриват, ако са излишни.

 

Гората на четящите е поизсечена

от брадвата на бързащите знания,

с които светлината на човечеството

по график постепенно намалява.

 

Невежеството пламъци разгаря

и тържествува в пошлата си радост,

приемаща записаните знания

до сложността на жълтите заглавия.

 

А книгите - музейни експонати.

Познати на самотни донкихотовци,

все още спорещи със вятъра

коя е всъщност вярната посока...

*  *  *

А книгата ми вече е затворена...

Душата скита някъде във времето,

там някъде назад, където хората

си пишели писма и са ги чели..

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мдааааааааа!
    "си пишели писма и са ги чели.."
    Вярно, много вярно!!! Поздравче!
  • писмата...да.
    чух за тях.

    сега има имейли...
  • Много ясна и категорична позиция!Поздрав!
  • Много истински,точен и образен стих.Браво,Доче!И аз се вълнувам от съдбата и бъдещето на книгата.Да можеше повече хора да ги е грижа за това!
  • Браво, Доче!
    Страхотно си го казала!
    Поздравления!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...