May 1, 2008, 6:49 AM

451 градуса...

  Poetry » Civic
1.2K 0 28
 

                      Повлияно от филма "451 градуса по Фаренхайт"

                      и в чест на деня на книгата -  23-ти април.

 

 

В живота ми онази важна част,

която под обвивката е скрита

и над която никой няма власт,

дължа в голяма част на книгите...

 

Забравени по ъглите като понятия,

останали от мъртвите езици. 

И няма нужда с помощта на пламъци

да се изтриват, ако са излишни.

 

Гората на четящите е поизсечена

от брадвата на бързащите знания,

с които светлината на човечеството

по график постепенно намалява.

 

Невежеството пламъци разгаря

и тържествува в пошлата си радост,

приемаща записаните знания

до сложността на жълтите заглавия.

 

А книгите - музейни експонати.

Познати на самотни донкихотовци,

все още спорещи със вятъра

коя е всъщност вярната посока...

*  *  *

А книгата ми вече е затворена...

Душата скита някъде във времето,

там някъде назад, където хората

си пишели писма и са ги чели..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мдааааааааа!
    "си пишели писма и са ги чели.."
    Вярно, много вярно!!! Поздравче!
  • писмата...да.
    чух за тях.

    сега има имейли...
  • Много ясна и категорична позиция!Поздрав!
  • Много истински,точен и образен стих.Браво,Доче!И аз се вълнувам от съдбата и бъдещето на книгата.Да можеше повече хора да ги е грижа за това!
  • Браво, Доче!
    Страхотно си го казала!
    Поздравления!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...