1.05.2008 г., 6:49

451 градуса...

1.2K 0 28
 

                      Повлияно от филма "451 градуса по Фаренхайт"

                      и в чест на деня на книгата -  23-ти април.

 

 

В живота ми онази важна част,

която под обвивката е скрита

и над която никой няма власт,

дължа в голяма част на книгите...

 

Забравени по ъглите като понятия,

останали от мъртвите езици. 

И няма нужда с помощта на пламъци

да се изтриват, ако са излишни.

 

Гората на четящите е поизсечена

от брадвата на бързащите знания,

с които светлината на човечеството

по график постепенно намалява.

 

Невежеството пламъци разгаря

и тържествува в пошлата си радост,

приемаща записаните знания

до сложността на жълтите заглавия.

 

А книгите - музейни експонати.

Познати на самотни донкихотовци,

все още спорещи със вятъра

коя е всъщност вярната посока...

*  *  *

А книгата ми вече е затворена...

Душата скита някъде във времето,

там някъде назад, където хората

си пишели писма и са ги чели..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мдааааааааа!
    "си пишели писма и са ги чели.."
    Вярно, много вярно!!! Поздравче!
  • писмата...да.
    чух за тях.

    сега има имейли...
  • Много ясна и категорична позиция!Поздрав!
  • Много истински,точен и образен стих.Браво,Доче!И аз се вълнувам от съдбата и бъдещето на книгата.Да можеше повече хора да ги е грижа за това!
  • Браво, Доче!
    Страхотно си го казала!
    Поздравления!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...