Повлияно от филма "451 градуса по Фаренхайт"
и в чест на деня на книгата - 23-ти април.
В живота ми онази важна част,
която под обвивката е скрита
и над която никой няма власт,
дължа в голяма част на книгите...
Забравени по ъглите като понятия,
останали от мъртвите езици.
И няма нужда с помощта на пламъци
да се изтриват, ако са излишни.
Гората на четящите е поизсечена
от брадвата на бързащите знания,
с които светлината на човечеството
по график постепенно намалява.
Невежеството пламъци разгаря
и тържествува в пошлата си радост,
приемаща записаните знания
до сложността на жълтите заглавия.
А книгите - музейни експонати.
Познати на самотни донкихотовци,
все още спорещи със вятъра
коя е всъщност вярната посока...
* * *
А книгата ми вече е затворена...
Душата скита някъде във времето,
там някъде назад, където хората
си пишели писма и са ги чели..
© Дочка Василева Todos los derechos reservados
"си пишели писма и са ги чели.."
Вярно, много вярно!!! Поздравче!