Отново днес си заминавам,
отново тръгвам надалече...
Мъчно ви е, знам и съжалявам,
не искам да ви наранявам вече...
В живота ми така се случи,
това за жалост казва се - съдба...
Това, което исках аз, не се получи
и пак до болка свила се е моята душа...
Уж всеки казва ми - така е по-добре,
но силно се съмнявам във това...
Оставям всички и отивам, но къде?!
Там, дето ще съм толкова сама...
Сака вземам вече във ръка,
не се обръщам, нямам сили...
Пускам по лицето дългата коса,
за да скрие сълзите, очите напоили...
© Йоана Павлова Все права защищены