* * *
Отново днес си заминавам,
отново тръгвам надалече...
Мъчно ви е, знам и съжалявам,
не искам да ви наранявам вече...
В живота ми така се случи,
това за жалост казва се - съдба...
Това, което исках аз, не се получи
и пак до болка свила се е моята душа...
Уж всеки казва ми - така е по-добре,
но силно се съмнявам във това...
Оставям всички и отивам, но къде?!
Там, дето ще съм толкова сама...
Сака вземам вече във ръка,
не се обръщам, нямам сили...
Пускам по лицето дългата коса,
за да скрие сълзите, очите напоили...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Павлова Всички права запазени