Отново днес си заминавам,

отново тръгвам надалече...

Мъчно ви е, знам и съжалявам,

не искам да ви наранявам вече...

В живота ми така се случи,

това за жалост казва се - съдба...

Това, което исках аз, не се получи

и пак до болка свила се е моята душа...

Уж всеки казва ми - така е по-добре,

но силно се съмнявам във това...

Оставям всички и отивам, но къде?!

Там, дето ще съм толкова сама...

Сака вземам вече във ръка,

не се обръщам, нямам сили...

Пускам по лицето дългата коса,

за да скрие сълзите, очите напоили...