Mar 20, 2010, 8:39 AM

* * *

  Poetry
476 0 1

Отново днес си заминавам,

отново тръгвам надалече...

Мъчно ви е, знам и съжалявам,

не искам да ви наранявам вече...

 

В живота ми така се случи,

това за жалост казва се - съдба...

Това, което исках аз, не се получи

и пак до болка свила се е моята душа...

 

Уж всеки казва ми - така е по-добре,

но силно се съмнявам във това...

Оставям всички и отивам, но къде?!

Там, дето ще съм толкова сама...

 

Сака вземам вече във ръка,

не се обръщам, нямам сили...

Пускам по лицето дългата коса,

за да скрие сълзите, очите напоили...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

  • много ми хареса много често пътуваме заникъде,а любовни гари се нижат една подир друга и т.н.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...