***
На Краси
Този нежен есенен ден.
Този хладно докосващ въздух.
Този сладостен дъх на тлен.
То е всичко, което ни свързва.
Тази радост във горестта.
Цвят на мед. Вкус на тревога.
Този шепот в треви и листа.
Само тях да ти дам мога.
Това слънце, което искри
между клони червенокоси.
Този вятър в трептящи гори…
Само с него ще те докосвам.
Нека твоите южни коси
да погаля с дъха на безкрая…
Дано той не го разгласи.
Ти не трябва да знаеш.
24.10.2001
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Иванова Фьон Все права защищены
