На Краси
Този нежен есенен ден.
Този хладно докосващ въздух.
Този сладостен дъх на тлен.
То е всичко, което ни свързва.
Тази радост във горестта.
Цвят на мед. Вкус на тревога.
Този шепот в треви и листа.
Само тях да ти дам мога.
Това слънце, което искри
между клони червенокоси.
Този вятър в трептящи гори…
Само с него ще те докосвам.
Нека твоите южни коси
да погаля с дъха на безкрая…
Дано той не го разгласи.
Ти не трябва да знаеш.
24.10.2001
© Мария Иванова Фьон All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
