***

3 jul 2013, 20:42

Poesía

968 0 4

На Краси

Този нежен есенен ден.
Този хладно докосващ въздух.
Този сладостен дъх на тлен.
То е всичко, което ни свързва.

Тази радост във горестта.
Цвят на мед. Вкус на тревога.
Този шепот в треви и листа.
Само тях да ти дам мога.

Това слънце, което искри
между клони червенокоси.
Този вятър в трептящи гори…
Само с него ще те докосвам.

Нека твоите южни коси
да погаля с дъха на безкрая…
Дано той не го разгласи.
Ти не трябва да знаеш.

24.10.2001

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.