22 окт. 2014 г., 13:57

* * * 

  Поэзия » Философская
482 0 0

Надежда

 

Сака ми с надежда открадна злобата.

Опитах да я стигна -

избяга ми в нощта.

Погубената вяра в ръцете си държа.

Детенце ме погледна:

"Какво пък е това?

Нали копнежа гони

пак до утринта.

Спри и ще погубиш

цялата душа.

Злобата е слаба,

тичай с вятъра!

Детенцето върна

надеждата в нощта,

Дяволът помръкна

без мен и в злобата!

 

 
 
 
 
 
 

© Станислава Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??